Пролетта веч е възцарила 
            над земята лист и цвят,

                  Излъгах себе си, че теб те има
              и тази лъжа чакам да се случи,
              пролет да излъже,че още е зима,

            
             С  дантели от снежен пух,
                коси кичи бялото кокиче,

                    
   Тя -вечната фея на промяната,
     сбъдна на природата мечта,

              Остани,съдбата така ни предрече,
            на дните нишките живот да редим,
            миналото да прогоним с вятъра далече,