Понесете ме, ветрове, с незрими криле
           от родното гнездо да излетя

          Времето мъдро капки мигове лее
          и в потоци часове бързей събира,
          с устрем към реки от дни да прелее

         
           Невидим поток сълзи рукна от небесата
           и блажен елей вред се разпростря,

            Жадувам те безкрайно, чакам без умора,
            както цветът очаква първата роса,
            за да разбиеш бариерата на мрака морен

                   Какво небето стори,
                   та не снемате чела ,
                   или вие нему говорите