На сън
                                 със звън

  
                  Сред   пустош и тъма,
                                   без капка светлина

             
           Пред мен вилнеят морските простори,
            в обречен ход към вечността политат ,

            Накъде се рееш  гълъбице игрива ?
            Накъде лудият вятър в бяг те носи ?
            Невидя ли зорница лъчи да разлива

             Ден подир ден, час след час и ето - настъпи жадуваният миг за сърцето.
          Навярно този миг бе за мен от всевишният творец отреден. 
          Стоя сама озарена от пламъка на свеща пред светия олтар.