Невидим поток сълзи рукна от небесата
      и блажен елей вред се разпростря,
      в сребриста заря окъпа лицето си земята,

               
                Душата в усмивки цъфти
                и горест с радост ще слее,

         
         С какво ли бих могла да те сравня?-
       искам в зениците си да те скрия,

              Кой с несметни дарове земята е украсил
              и небосвода в дъга от бисери е изгрял,
              тук пъстра дреха съблякъл е април