Нощта пак сне черно покривало-
            траур над земята за разлъка.
            Дали от радост ,или от мъка

            Рожба на всяка зора тя е - 
            зорницата - перла небесна - сияе.
            Вестителка на деня отдалече

              ТАТИ   МОЙ ,
              с думи не мога да покажа 
              колко те  обичам,

             След мрак - дрезгавите дълбини
             лъчиста ведрина плавно проби.
             Вятър въздиша - гората шумна,

             На възрастта на вековете си - зная.
             Но колко ли са те ?
             И днес на мощта ти не иде краят,