Пролетта веч е възцарила
над земята лист и цвят,
в шум и лъч и с нова сила
пак е млад целият свят.

Чуй как нежно с ромон звучен
вълни мами бистрия ручей,
към своята сестра-реката фучи
воден дух в обятия да стопи.

Виж дърветата са нацъфтели
и кръшен стан в ритъм люлеят,
облечени във везани дантели
в снежна белота греят.

Ливадите събуждат строен ръст
пъстра черга са поля и нивя,
от всяка буца земна пръст
зелен кълн весело подава глава.

Лалета-грации след зори ранни,
алени чаши за тост вдигат,
а зюмбюли-крехки камбани,
към тях за цветен привет намигат.

Нарцисът закачливо поглежда
към стройна момина сълза,
а тя очи свенливо свежда.
Нима се готви да заплаче сега?

И пойните гости отново са тук-
лястовицата, чучулигата и славеят-
вестители на далечния юг,
готови са в хор да запеят.

Пролет вече е подмладила
на природата образа богат,
с цвят и лъч с шумна сила
пак красив е целия свят.