Кога гората поднесе ни в дар-
           букет от звук, дъх и хладнина,
омагьосана от дивия й чар,
          струва ми се фея съм с крила.


Мечти роят из моя миросвет,
           чули акорд на ручей и листа,
надежди се къпят в светлина,
           приели от небето тих привет.


Щом слънце зайде и сетне
           обещае милувка медна,
радостта почва да вехне
            за деня, чакащ час последен.


А вятър лекокрил щом залиди
          и всичко окичи се в струй роса,
тъга гасне, щастие блеси,
          пак зове с магия в мене тя.



Гората готова отдава с прелест и чар
           извор на чудно изцеление,
а аз давам й своите трепети в дар
           и моето голямо преклонение.