Кога с изгрев хоризонта запалиш,
                                                   кога с въздишки сълзи зажалиш,
                            крило спусни в защита, дано успея
                                      поне зърно надежда да спася,
                           нека светлина в мене да прелее
                                     и тоя ден с лекота да победя.
                           Днес по-уверена, калена в опит от вчера,
                                      дано вярна посока пак да намеря.
                           И от слънчев сплин огнена сила
                                      срещу стрели жлъчни да сторя щит,
                           заряд за утре , жар да вливат
                                       и в меда на мига недоизпит
                                       теб да боготворя,
                                       моя нова, желана зора!
                           ....Струва ми се живота ме убеждава
                                       да се откажа от тази суета,
                          как да спра, та аз го побеждавам
                                     с мечтата за нова зора.