Нощ  е ,
                                                   славеите отдавна вдигат тост,
                                                   а неспокойният ми взор блуждае още,
                                                   както пеперуди шарени се реят
                                                   над цветя и треви- да събират мед
                                                   мислите с лекота кръжат,
                                                   със совалката  на времето- без ред
                                                    в ято спомени се събират
                                                    и пак се пръскат, нов път избират-
                                                   от някъде зове и мами ги тя-
                                                   моята жадувана мечта- звезда.