.....И  днес Земята  неуморно гони сянката си все така,
               без шанс да се скрие от зоркия поглед на Вселената необятна,
               и Слънцето от ранни зори със сърп в ръка
               всеотдайно коси снопи лъчисти стрели златни,
               свой образ чертае в огледалото води
               и цялата природа тръпне негови ласки да приюти.
                        Така е днес, а утре дали Земята пак ще приласкае,
               дали пак в обятия поздрави слънчови ще приеме?
               Кой знае? Може би единственият съдник - нашето време,
              тайните кодове към вечността ще разгадае.
                        По неговото течение човекът препуска в своя забързан свят,
               без да обръща внимание на процесите във вечния кръговрат,
               без да съзнава, че.......
                                        тя, природата, е божество прекрасно
                                         единствено на Земята властна,
                                        да преражда красотите свои под небесния свод,
                                        за вода, въздух, топлина длъжник е човешкият род.....                                                             

много хубаво обращение към читателя,поздрави за автора.