Звезда с божествен  дух си ,слънце.
             Небе и земя пулсират с твоето сърце,
             ти даваш живот на вяко зрънце 
             рисуваш сълзи  и радост върху нашето лице.


                                                           Откъде извира изкрящатата ти младост
                                                           и тази вечна жажда за топлина ,
                                                           нима не познават умора и старост,
                                                           а само вечна  сила и красота.


                                                          Когато денят гасне, обгърнат в мрак,
                                                          златно сияние криеш в покривка
                                                          звездна, а сутринта поздравяваш ни пак
                                                          с блестяща, гореща усмивка.


                                                         Къде  заспиваш, златно божество ?
                                                         Къде почиват лъчите твои  прелестни ?
                                                         Щом на свода се явиш, настава тържество,
                                                         светът се изпълва с въздишки и песни !                 

Както винаги отдавам заслужено внимание на природата !

Имаш чудно светоусещане! Весел ден :)))