Ден подир ден, час след час и ето - настъпи жадуваният миг за сърцето.
          Навярно този миг бе за мен от всевишният творец отреден. 
          Стоя сама озарена от пламъка на свеща пред светия олтар.
          Какво се случва в моя духовен мир ,словата са безсилни да опишат.
          Но сърцето ми подсказва, че това е божи дар.Безпаметна нечувствам,
          даже недишам. Забравям за света , за молитвата  за себе си дори.
                                   Вътрешният глас сякаш ми нашепва,че божествена ръка сега моите най-
                                   съкровени въжделения и надежди ще приюти. Като перо се рее в ефирно  
                                   трептене душата , нима кани се да полети.Вълни от светлина се разливат
                                   и неземен звън сепва сетивата като че :

                                                     Небето се разтвори
                                                     и божествен лъх повя,
                                                     таен глас ми заговори
                                                     и всичко в мен засия
                                                     И всяка мисъл се откъсна 
                                                     ни тревога ,ни презрение, 
                                                     невидима сила в мен пръсна 
                                                     частица милост и смирение 
                                                     А кога отпивам троха и капка вино 
                                                     сещам на чело светъл венец 
                                                     и по- чиста , по- невинна , 
                                                     приела божествено щастие 
                                                     срещам се с небесния творец 
                                                     в моето свято причастие .