След мрак - дрезгавите дълбини
             лъчиста ведрина плавно проби.
             Вятър въздиша - гората шумна,
             хлад плисна - с тръпки ме заля.
             Под бликналата заря светлина 
             леки пера хвъркат в сърце и душа.


                                                              
                                                                Зов на птица покоя разби .
                                                                Във венеца росен на моите коси
                                                                впряг спират първи лъчи 
                                                                и цветята на младостта в зори
                                                                лъхат на чуден лей - свеж,
                                                                напоени с мечти и копнеж.


                                                               
                                                               Повярвала в новия ден крача смела,
                                                               мъдър път към бъднини поела ,
                                                               шепот на треви ме подсеща 
                                                               как съдбата ходове подрежда
                                                               на моя лек и силен полет 
                                                               в утрото на цъфналата пролет.