Смяната на сезоните е най- странното време.
                                 Чудя се как природата все успява да си опази хубостта !
                                 Въздишки и нежни тръпки в надпревара се сменят,
                                 ту нотка тъга ме обземе , ту надвива радостта 
                                 и рояк мисли се сменят със спомени и въпроси:
                                 Какво обещава , какво новия сезон носи ?



                                Вече е март. Първа трева набожда като игла 
                                земята студена . Оживяват корени и стебла.
                                Гората капризно се гизди с цвят и лист.
                                Покълва за живот всяко зърно . Нейде пиле писука ,
                                а ехото отглася  небосклона пурпурен и чист,
                                нима известява :Пролет дойде, пролетта е тука !




                                Идва и юни - лятото не мога да не харесвам.
                                Тогава всички бои и аромати се смесват.
                                Но не обичам летни бури , дърво и камък в пек обгърнати,
                                задух и прах, изсъхнали поля и цветя лежат посърнали .
                                В тия дни мисълта пречи на словото - перото възпира ,
                                а музата тъжи покой  не намира.



                               Но всичко забравям , щом любима моя есен наближава.
                               Ето, горнякът отдалеч облаци гони и клони развява.
                               Чакам я и тъжа . Като художник обагря всичко .
                               На восък става всеки стрък , лист , плод и тревичка .
                               Крилатите певци , готови за път , гнезда напускат,
                               а слънцето измъчено от мъглите , все по- малко лъчи пропуска.


                                 
                               Така ме огорчава тежката непрогледна мъгла ,
                               когато се съюзи с облаци и слана шества навред,
                               готова съм с всяка въздишка да разбия бялата и стена ,
                               като птица устремена да литна напред.
                               Но няма как , ето леден лъх покорява въздуха ,
                               зима сърдита скоро ще облече кожуха.


                         
                               Готова  да вилнее земята кове в ледена броня .
                               Скреж боде , за коварна мощ напомня.
                               Остър мирис на хлад и лед се рее,
                               а в ранно утро виждам  на прага конска шейна белее.
                               Конят кима с гава , мята грива , пръхти ,
                               нима ме кани заедно , снежна разходка да споделим .


                      
                              И под скриптенето на конски копита
                              странни миражи идват и отлитат .
                              Сенки бягат, мъртва тишина се носи ,
                              а у мен пак се преплитат спомени , въпроси .
                               Питам се, читателю и не отричам-
                              аз всички , всички сезони обичам.

Поздрав!

човек все пак успява да долови и да се порадва на природните им уникални красоти...