Начело идва облак-пух бял,
                                          водач на кервана пътува,
                                          а отзад по малък се е задал
                                          в игра скача и лудува.


                                              
                                          Откъде?Що ?Накъде?
                                          Странният поход отива-
                                кажи , ти ,бистро небе,
                                тези странници разбираш.

                               
                               На слънцето стелят легло
                               и в пазви люлеят го те,
                               и залеза приспиват с крило
                               като майка свое дете.

                            
                               Сега роят се, като спокойни 
                               мирни поклоници вървят,
                               а утре враждебни войни
                               блъскат се, за бой гърмят.


                              Шарен и сив техният низ
                              буди тревоги и възхищение,
                              красива гледка е небесната вис
                              без капка миг съмнение.


                              Как само им завиждам ,
                              засмени и сърдити все така 
                              те необятния лик земен виждат,
                              любуват се на шир и красота.                          

Поздравления!