Питат ме, да не отричам,
                           роза или кокиче  ще избера,
                           как мога да не предпочитам,
                           две капки красота да набера.



                     Питат ме ,на кое по- се възхищавам
                     на славея поен или на лебеда ням,
                     нима мога за сърце да сравнявам,
                     хубост да отнема , а песен да му дам.



                    Питат ме, дали за себе си желая
                    между сърце и разум  помирение,
                    уви, нима мога да не призная
                    тя- волята  взема това решение. 
                        
                             
                            
                          

Хубави стихчета. Всяко нещо в природата си има своя несравнима красота!
Лека вечер!

твоят стих е едно нейно проявление...поздрави и усмивки:))))

много ми хареса!