Слънцето не се усмихва.
                                   Пада утринна мъгла.
                                   Самотни брези утихват 
                                   и заронват сълза по сълза.


                                  Цветята непрестанно вехнат,
                                  лица опрели сред пръстта,
                                  красотата им изчезва бързо,
                                  зора не гали техните чела.


                                  Лястовици кичат жици 
                                  и свиват се в голям кръг,
                                  те сякаш нижат броеници
                                  за дългия , чакан южен път.


                                  Няма пеперуди да се нареждат
                                  в танц с вихъра над поля ,
                                  и през крила да прецеждат 
                                  бляскави капки роса.


                                  Природата сега е тъжна,
                                  навярно нещо я боли ,
                                  навярно нещо кара я да плаче 
                                  за миналите летни дни .