Линее гората
               в накит от позлата,
               пазви пилее ден подир ден,
               низ мъниста реят се листата
               с леки стъпки в танц последен.

 


                                      Под було на сенки и мъгли
                                      листа бъбрива реч вълнуват,
                                      здрависват се с сетни сили ,
                                      и после с лек поклон се сбогуват.
                                      Изгубени сред синкавия здрач
                                      от вихър гонени стебла въртят ,
                                      лягат и с шумолящ плач-
                                      на земята лек килим плетат.


            
                                              Линее гората,
                                              в накит от позлата,
                                              като клада гори туптящото и сърце ,
                                              низ мъниста ронят се листата-
                                              кой може чудния танц да спре?                       
                                          

Поздрави!

чудесно е:)

Тайнствен танц разкриваш тук пред нас
в златисти рокли танцуват си листата
пред поглед твой
разгърнал се в словата
как красиво танцуват си листата .

Благодаря за високата оценка на "моя танц на листата ":))