Из една шарена градина,
           сред лехи божури и вербина,
           коприва бодли в лале заби,
           стрък фин стисна и мълви:


          
          -Отрова лея , теб да погубя ,лале,     
            че с хубост сянка ме мори,
            с игли бода сърце да спре,
            че ароматът душа ми гори.



           А лалето се не сепна в тоя миг,
           глава изви, сила пое в чуден клик;
           -Отрови ти в мен цвят и очарование,
           но смъртта моя е благоухание.



           Капе венчето ми , топя дихание,
           ала будя мъка и страдание ,
           а ти , коприва, болка сееш в зло обвита,
           червеят дори не те предпочита.  
 
                                                             /Из цикъла "Росни капки"/



              























              

цветенцата са твоя страст....както и моя...обичам да си г и погалвам ..като по този начин им предавам любовта си към тях...тук има красота и аромати на лале..поздрав

Хем нежен , хем хаплив
днес е твоя стих красив
навярно от него
трябва да вземе си поука,
всеки от нас
щом днес е стъпил тука
и ще е голяма слука
ако е уцелило целта
това разкошно стихче
и прогонило е ревността
човешка заради която правим
неволно някой друга грешка
........................................