Човекът - крехко цвете е на този свят,
                                                  С изгрева се ражда със залеза умира,
                                                  в желание да опази чар и свеж цвят
                                                  трупа прах и суета , без да разбира,
                                                  как материята тленна ще прогние
                                                  и всяка форма времето ще заличи,
                                                  като прашинка за миг ще изчезнем ние,
                                                  а славей ще пее, цветя ще отварят очи,
                                                  и простора  пак ще гали земята с лъчи,
                                                  но светлина ще пият само тези зрънца,
                                                  дето в слабост  и в трепетна сила ,
                                                  носят слънца в своите сърца,
                                                  а в душите птица - волнокрила !   

поздрав !

i sila. Krasivo!

много готинко! И с облагородяващо прозрение накрая.
Поздрави!:)

"Хубаво нещо е човека ,ако е истински човек"
латинска поговорка

Приемам ,че си посветила тези стихове на този - истенския човек!
Благодаря за красивия стих!