Отдавна  време с раздвоение в мене
                            сърце и воля водят  лют  двубой,
                            Волята централна роля в спора заема ,
                            сърце пък брани своя  завиден покой.
                            Но тя- волята  упорито щик извива,
                            обстрелва ме с тревоги и съмнения ,
                            а сърце гори , в ритъм се разбива ,
                            живота ми тежи , обзема ме презрение 
                            на  скръб обречена се задушавам ,
                            на воля или на сърце да се подчинявам.
                            Затуй по право решавам спора за присъда :
                            на съд предавам го  пред паметта и :Ето 
                            присъжда се спогодба - смирена да бъда 
                            с любов между волята и сърцето .
                            Волята в мечтата на сърцето да се взира , 
                            а сърцето от волята  да се възпира !       

Добре разрешен спор.
Поздрави!

мъдро е написано.