Под бистрите вълни на простора ,
                              гръм се разнесе -планината заговори:
                              - В мойта гръд  рай и мир царуват
                              а на  челото ми горди орли  плуват.


                           
                              От всяка пъпка пуква -младост
                              а всяка капка лее тръпка сладост ,
                              поздравява ме простора ведър ,
                              за душа човешка дар съм щедър .



                             Вятър повя и равнината глас  сепна
                             -Не съм ли аз  най -дарена , най-богата
                             щом славей запее всяка твар дух трепва
                             а кога слънце се яви , усмихват се житата.



                             На всяко зрънце давам шанс-живот ,
                             на всяка педя земя  зрее тежък плод.
                             само кой не ме вижда  не разбира,
                             колко богатства недрата ми събират.



                           Подир тоя спор замлъкна планината,
                           и глух като че ли стана  Балкана,
                           за тези райски кътчета на земята ,
                           само в мене мисъл свидна  остана .



                          Жребий не струва земната радост ,
                          аз милея и обичам ви  и двете,
                          Ето:  готава давам своята  младост ,
                          и душа и сърце ми вземете !