Вихърът  стихва, кога се налудува
                                 и вълна към вълна от щастие пулсира,
                                 а птицата волна щом се натанцува
                                 за блажен покой в гнездо се прибира.  



                                Дните се ронят и с мигът умира час,
                                а слънцето се раздава с ласки щедри,
                                с усмивка се пуква цвят на розов храст
                                и славей му отвръща с песни ведри.



                                Зората събужда земята от сън ,
                                и с капка  камък и стрък облива ,
                                така се ражда обич и тъга и звън ...
                                Не е ли  това  магия красива ?   



                               Не е ли това щастието незримо ,
                               дето човек иска сам да се лиши,
                               в кръговрата на времето неуморимо
                               щастие жадуват човешките души .         

поклон!!!!Невероятно е!!!!

госпожицата отново не изневерява на себе си, нито на нашите очаквания:)))

друго няма , какво повече да каже вярната на себе си госпожица ! :)))