Като под бял товар висят -заледени 
                         върхове.Пукат корени и гранки.
                         Дърветата смълчани вият арки,
                         нима тъжат за изгубените премени?



          На разярените хали веч са се предали,
          да им отнемат последната искра,
          обрулени листи вейки са изоставили 
          да линеят в тъга и пустота.



                         Дървета от студ уморени униват,
                         попаднали на зимата в жестока власт,
                         само светлината ги крепи живи ,
                         да не загинат в лед и мраз.

красиво е...Зимата ми е любимия сезон...Докосва ме студено, а пък оставя в мен такава топлина..

за да не ни "изненада" за за кой ли пореден път:)

поезията ти оживя:)

Навън е красиво почти колкото в нея.

Сърдечни поздрави!

Макар ,че и само стихове да се четат за него ти става студено!
Прекрасни стихове си написала ,приятелче!
Харесаха ми :)