Как ветре на твоя нрав да се доверя ?
                                                           Сега рееш крила в прах и суета ,
                                                           нежно целуваш всяка частица  земя ,
                                                           и от зората пиеш сълза , по -сълза,
                                                           А утре непокорна стихия си веч ,
                                                           вилнееш от изгрев чак до мрак,
                                                           всичко пробождаш с остър меч,
                                                           и слабото зрънце и аления мак.....
                                                           За премяната си бои се бялата вишна ,
                                                           цветя и птици не смеят от теб да дишат.



                                                           Но аз копнея в листо да се превърна ,
                                                           с теб в танц вълшебен мисли да мятам ,
                                                           и кога във вечен сън света прегърна,
                                                           да мога мечтата си вдън земя да пратя.
                                                           А защо не ме вземеш -перце да бъда ,
                                                           да стигна планини , с море да се вълнувам,
                                                           приела от съдбата отредена присъда ,
                                                           все да дерзая , да зова и бленувам
                                                           как мечтата ми с теб на един дъх ,
                                                           ще изпратим , там - на някой връх !        

Много нежно!!! Поздрави :)

творение на духа.