Слънцето извива огнена  дъга,
                 изпод вълните на сивото небе,
                 сякаш кървави артерии, като река,
                 се стичат по  неговото лице ,
                 а огнено сияние над земята запали
                 гората , цветята , и поляни заспали
                 но с всеки миг пулсиращи кълба полека
                 расеяха пълзящата, странна пътека
                 и когато в бледи черти лик премени 
                 старателно облаците с лъчи смени 
                 така с прилива на ореолна светлина,
                 със звън отново възроди се Тя :
                  Новата , Красива , Пролетна Зора !
                
                                    
             

тенкс за възторга...пленява!