Съдбата накланя тежката си везна ,
                  какво ще ми подари или  ще вземе
                  сърцето най -вярно истина ми позна,
                  да науча  своя урок дошло е време.
                  Уви , без значение е дори присъда-
                  нещастна любов или тъжна самота,
                  готова съм  на скръбта пленица да бъда,
                  но не и  да споделям живот без мечта,
                  не да гледам птиците , а да не летя,
                  и всяка стъпка да губи следа от мен,
                  така да разбирам цветята , а да не цъфтя,
                  да вехна при изгрева на сетен ден.
                  В очакване на  присъда, ориснице ела,
                  нека жребия да бъде тежко наказание
                  само не посягай на едно произнание
                  не оставяй душата без крила........
                        
                  / "Съдбата накланя тежка везна" - Н. Георгиева /