Морето с въздишки откъсна,
                     любов в нашите души,
                 и вълна -желание разпръсна
                      Уви , не беше ти...


                   В очите на засмяно цвете,
                      цъфтяха твойте очи,
                   и  мисълта ми  венец оплете,
                        Уви , не беше ти....

                   
                 В пролетен час птица запява
                    и копнеж в нея блести,
                 а сърцето ми мъка стопява
                      Уви , не беше ти...

                 
                  Мил си ми ти , и аз мила,
                     твоя съм и не съм,
                  съдбата нас е разделила,
                       Уви , това е сън...
                     

но съня продължи и щастието намери!:)
Красивия цвят на любовта съхрани и нежно пази!:)
Прегръщам те!

но най-прекрасните мигове са само сън , ако ги събудим ,
после няма какво да търсим !:)

като се събудим ще търсим нов сън , или ще си спомняме с копнеж за стария :) наистина е много хубаво успех ти желая