Докосваш ме, слънце си закъсняло,
              както за първото кокиче пролетта,
              и както тръпка за сърце прималяло,
              тръпна ,за теб подранила роса...


             
              И ако зора с роса се прости,
              ако цветето си иде без следа,
              ще моля небето , дано се смили,
              в сърцето ти да бъда звезда....


                
                         /"За мен си слънце закъсняло" -Н.Георгиева /

            
             











                   

стихотворението ти Наталия! Може би защото за мен е живо, преживяно и е като магия... Докосването на закъснялото слънце! Самата мисъл да те докосне слънцето е озаряваща!

А за копнежа на сърцето какво да кажа:
" ще моля небето , дано се смили,
в сърцето ти да бъда звезда...."

Поздрави! Зарадва ме много това стихче :). Толкова кратко, а толкова много неща казва!

Да, това е моята идея с малко думи , да кажа много на читателя !Поздрави и от мен !:))

Красив копнеж! Нежност!