2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 1552 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2010 22:10
Липата с бели коси ме погали
и мисълта изхвръкна с разперени криле.
Ще пие омагьосано биле?Едва ли -
Вяра и Мечта -убити птици са те,
пред олтара на желание прекършено...
А съдбата накланя тежката си везна
ето-сянка хвърля въпрос недовършен,
сърцето най-верна истина позна
с нова сила свива гнездо на мисълта
И като пеперуда плени ме със светлина,
лъч -надежда опълчил се на ветровете,
само той мe кара да дерзая
целува земята,стига върховете,
само той,верния път ще познае...
опивам се от уханен мед и..чувам глас
като че продума ми омайно липата,
само с нея споделям мисъл в тоя час
и песента,запята от сълзата....
/"Полет"-Н.Георгиева/
Отивам да си направя липов чай с мед:)))
Чудесно е,Наталия!
Поздравления!
Цветан Диковски
Стихотворение публикувано във виртуална библиотека "Словото".
Венец от билки сплело в утринта,
със стъпки боси сред полята тича,
коси разплело, с песен на уста,
по бяла риза влюбено момиче.
Камбанен звън във въздуха трепти,
мъждукат свещи в църкви полутъмни,
в девичето сърце любов тупти,
то моли Бога в изгрева разсъмнал:
“О, Боже мили, пълен с благодат,
дари ми, Боже, моя мил възлюбен!
За мен животът свършва в този свят,
ако си тръгне, ако го загубя!
О, Боже святи, всемогъщ Творец,
дарувай Твойта чудотворна сила
на този дар – благословен венец,
да го замае с туй омайно биле!”
И коленичи в росната трева,
ръце издига, и снага превива,
и шепнат устни пламенни слова,
душата чиста от любов прелива.
А слънцето разпръсква топлота,
и в светлина я цялата облича,
а птиците възпяват любовта –
непоправима, искрена, езичница…
Поздрави !