Мисли край морето.........


                  



               Пред мен вилнеят морските простори,
              в обречен ход към вечноста политат,
              вълните с небесната вис си говорят
              и нишки живот на хоризонта сплитат....

             
              Море,земя, пространства с вечна власт
              око човешко мамите без насита
              Аз с възхищение се срещам с вас
              и пред разгъната книга на живота питам:


              Защо ли хората гордо величаят се те 
              между дух и материя понесли бреме,
              щом съществуването може да измете
              с капка от силата си мигът време....

               
             Прелиствам живота с надежда нова,
             минало и бъдно възкръсват в тоя век,
             а аз отправям към небето молитва готова
             да бъда тръпка между природа и човек...
                  
                                                           /Н.Георгиева/

Поздравления!

този чудесен стих мила Наталия! Много е силен! Огледах се в него, в твоите размишления и ме докосна!

Бъди наистина "тръпка между природа и човек..." Това направо ме разтърси. Как си се изразила само :)
Поздрави и хубави почивни дни ти желая!