И утрото се възхити от дъхът свеж,
               на градинската роза сияйна,
               а вечерта дари и звезден копнеж
               в замяна на въздишките омайни.

               
              Преди от слънцето да е събудила очи,
               привлечени само от едно движение ,
               над лика и спират сенки и лъчи,
               и превръщат я в красиво украшение.


               И аз видях как от цъфтящата гръд ,
               блика диво чародейно дихание,
               дори всички цветя от горския кът ,
               не ще се сравнят с нейното ухание.

                
               Но тя сама вятър и бури прегръща,
               без корона,и клонки да склонява
               на милувки никога не отвръща
               що ли цветята нея поздравяват.


               А момини сълзи и лалета се взират
               плахо полегнали в разкошните поли,
               напразно влюбени по нея замират
               с обич над тях не ще се смили.


              Да , розата с нрав на цвят не прилича,
             по скоро подобна на страно създание
             туй що цветята жадни най-обичат
             за нея губи тръпка и  внимание.


             Ала нещо сърце и мъчи,щом тъжи
             дали по увехнали дружки и сестри,
             или може би горда мъка да тай
             по изгубените свой уханни младини.


             И славеевата дарба дори презре
             не трепна пред гласа божествен,
             а славея дойде поклон да й даде
             и красотата да възхвали с песен.


             Една пеперуда в плен на хубоста 
             опита се тайната и да открие,
             но изплашена от силата и гордоста
             не посмя капка нектар да отпие.

          
             Лято се стопи и есен се задава ,
             ала слана не успя розата да рани...
             лист вехне и цвят на прах става
             уви гордостта и нищо не сломи.


             И зимната буря градинита посети
             по силата на природните закони,
             но розовата фея успя да устои
             и сама короната си от листи орони..


             Тях събрах и в книга подредих
             за да опазя този спомен чист,
             така в чест на всеки розов лист
             днес претворих духа си в стих.
             ...........................................................

             Така с радост и жалбен глас
             умира и се ражда в мене красота,
             роза -бледа вехна и ликуавам аз
             с дух и форма в прах и суета.


             И всеки път кога съдбата деня ми посича
             и губя сили за живот и забравям ухание,
             в слънцето с цвета на розата надничам
             и възкръсва в мене живот и желание.......

          
                  
                        /"Гордостта на розата" -Наталия Георгиева/


             
  


              



       

Само,творителке,някъде си и забравила бодлите, но очарованието си остава.

Чувствата бликат от сърцето и ароматът на розата пленява всичко!
Поздрави!

Щастлива съм,че харесахте моя любим стих за розата !
Стихът разказва за една истинска роза с характер ,която живее в моите
градини :)

Стихът ти е невероятно красив - както и розата, на която е посветен. Това е приказно цвете, символ на любовта, страстта, жаждата за живот!

Поздрави!

и този път откликна така мило и трогателно на моя стих!
Поздрави и усмивки!

със сигурност утрешния осмомартенски ден ще ухае мн на рози.. и милион други цветенца..те носят вечността в този живот...подарявам ти вечност с ухание от милион красиви червени рози.....

и 8-ми празнувай ти!
Бори се за твоите мечти
и мечтателка си остани!
Прегръдки!

И на вас живота да бъде осеян с килим от рози,усмивки
и сбъднати мечти!

И на теб кошнички с омайни рози оросени с дъх на любов !:)