.....И днес Земята неуморно гони сянката си все така, 
без шанс да се скрие от зоркия поглед на Вселената необятна
и Слънцето от ранни зори със сърп в ръка
всеотдайно коси снопи лъчисти стрели златни,
свой образ чертае в огледалото води
и цяла природа тръпне негови ласки да приюти...
   Така е днес,а утре дали Земята пак ще приласкае,
   дали пак в обятия поздрави слънчови ще приеме?
Кой знае?Може би единственият съдник-нашето време,
тайните кодове към вечността ще разгадае.
По неговото течение човекът препуска в своя забързан свят,
без да объща внимание на процесите във вечния кръговрат
без да съзнава че,.........
                   
                    тя,природата,е божество прекрасно,
                    единствено на земята властна,
                    да преражда красотитв свой под небесния свод
                    за вода,въздух,топлина длъжник е човешкият род

                         
                                             
                                                /"Към читателя"- Н.Георгиева/

Хармонията на природата и нейните дарове са един от големите подаръци,които Бог ни е дал. А после.... сме като на война с природата. Опитомяваме ли я,очовечаваме ли я? А ти си показала лицето на природата,а то не забравя.
Утре ще и плащаме с лихвите.

Да, така е ...Хармонията между природата и човека е най-важният
въпрос за отцеляването на света!
поздрави!

Хубав стих, кара те да спреш уморителното житейско препускане и да се замислиш за същността си, за красотата, която така щедро ни е подарена, но ние лекомислено я подминаваме...

Поздрави!

Дано по-често всички ние спираме забързания си ход и да се замисляме как да опазим красотата на даровете на природата!

Един читател в мое лице казва,че чудесно си напипала пулса на деня,в който природата се възражда за нов живот.Усеща се,във въздуха е....Е, и в стиха ти.:)))))

За нас не е сигурно!

Пролетни усмивки!:))

Благодаря за подкрепата ! Дано утре е по-красиво от днес!:)

Хубаво е, когато наоколо се срещат хора с подчертан естетически вкус към нещата, когато миксират различни изкуства, за да споделят с останалите усещанията си, а тук те са свежи, като току-що набрани цветя. Разбира се, в подобни пространства, еднаквите брожения се срещат и това не е никак случайно... :))

Направо ме поласкахте с хубавите си думи!
Дано наистина стиха ми да е толкова хубав,колкото го описахте:)

Коментарите обикновено отразяват впечатления от определени въздействия, така че заслугата за положителния коментар си е изцяло ваша. :)

разпилени пъстроцветия. Ив