Пролетта веч е възцарила
              над земята лист и цвят,
              в шум и лъч и с нова сила
              пак е млад целият свят.

           
            Чуй как нежно с ромон звучен
             вълни мами бистрия ручей,
             към своята сестра-реката фучи
             воден дух в обятия да стопи.

         
           Виж дърветата са нацъфтели
           и кръшен стан в ритъм люлеят,
           облечени във везани дантели
           в снежна белота греят.

         
           Ливадите събуждат строен ръст
           пъстра черга са поля и нивя,
           от всяка буца земна пръст
           зелен кълн весело подава глава.

         
          Лалета-грации след зори ранни,
          алени чаши за тост вдигат,
          а зюмбюли-крехки камбани,
          към тях за цветен привет намигат.

         
          Нарцисът закачливо поглежда
          към стройна момина сълза,
          а тя очи свенливо свежда.
          Нима се готви да заплаче сега?

       
         И пойните гости отново са тук-
         лястовицата, чучулигата и славеят-
         вестители на далечния юг,
         готови са в хор да запеят.

      
        Пролет вече е подмладила
        на природата образа богат,
        с цвят и лъч с шумна сила
        пак красив е целия свят.


                               /"Пролетта"-Н.Георгиева -"Росни капки"/