Наталия Георгиева
                    

            
             Усещам те.Стоиш на моя праг

             блян и сън са празник несравним.

             Утрото ми подарява  ален  мак,

             а любовта догаря в пепел и дим...

 

 

            От чашата на истината печал съм пила,

            и от раздвоение дни и нощти са пияни,

            а вярата ми твоята душа е приютила

            в постеля от  минали болки и  рани.

 

 

            Усещам те.Блян и ден са само сън

            и трепет и глас пред теб е занемял,

            а любовта изгоряла- ухаее на трън

            от твоята усмивка  разцъфтял....

                                                            
                                                   /"Усещам те"...../

 

                                                     
                                               

Както винаги си на ниво.

Радвам се на високата оценка!:)

Много прочвувствен и трогващ стих! Дава докосване до болката и все пак лекува с нежните си думи!

Поздрави!

Радвам че идеята въздейства вълнуващо:)

Усетът е невероятен, когато долавя дори изживяната красота от общуването. Поздрави! Пишеш много хубаво! С дълбочина в изказа!!

Светъл ден!

Благодаря за подкрепата:)

Ти винаги се отзоваваш на моите стихове,за което се
радвам. Доволна съм ,че оценяваш стиховете ми задълбочено и долавяш присъствието на дълбока идея и замисъл в тях:)
Много ти благодаря и аз си се радвам на новия стих!
Поздрави и усмихнат ден с много успехи:)