Слънце не ласкае синевата,
               сякаш крие поглед от света,
               нима сърди се на земята
               иска дан за дарената топлина.
               Лик потапя в покривало пух,
               в унес затваря златни зеници,
               кани се да заспи с божествен дух
               в постлано легло от звездици...
               В могъщата слънчова душа ,
               запалени кълба пулсират
               и в отразени сенки и небеса
               зари отключват тайните на всемира..



                          /"Слънчова душа"-Н.Георгиева/

Когато слънчевите лъчи не галят нежно лицата ни разбираме колко много ни липсва то. Магически е този момент, точно преди изгрева когато сякаш небето ревниво се опитва като с огромна мрежа да задържи още малко горещото светило...

Поздрави!

Слънчево да ти е :)))

Зари отключват тайните нажежени до болка...Натали! Хареса ми, чудесно е!

Pадвам се да видя, че красивото все още съществува!

сякаш крие поглед от света,
нима сърди се на земята....

Невероятно стравнение, дали се сърди наистина на земята?

дългото ми отсъствие се потопих в твоята невероятно нежна и проницателна поезия! Красива е Наталче, като душата ти, която прошепва във всемира думи, които се изтръгват от дълбокото в нея! Искам да ти честитя и рожденния ден на патерица и да ти пожелая да се сбъднат съкровенните мечти и копнежи на сърцето ти! Бъди себе си и продължавай да ни радваш с красотата, която твориш под перото си! Слънчево вдъхновение ти желая!