Все пак желая от роза- розов прах

                 да постели на моята мечта  легло,

                 зная живота посича с един замах,

                 посърнали чела  и гордо стебло....

                От вятър посечен стрък боледува

                в ледена прегръдка на зимната фея,

                но в нова пъпка пак живец бленува

                на млад лик в росна пролет да грее...

                Все пак желая  роза и розов храст

                да красят дните ми пленени от суета,

                какво че с мига се прости този час,

                щом  новия ден наследявам с мечта....

 

                Като прашинка ще изчезнем -ти и аз  

                отвяни от ветрове и капещи листа............

                                          
                                                    /Все пак желая...Н.Георгиева/

Хубав стих, иска се доста сила да намериш воля за мечти знаейки, че краят е неизбежен. Това е то да си буден - да прегърнеш красотата, макар тя да е временна както всичко останало...

Поздрави!

Благодаря за подкрепата!

добре звучи.
Приятен ден!

И на мен ми звучи доста добре!:)
За мен бе истинско удоволствие написването на стиха!
поздрави !

Привет,Наталия!Отново си написала нещо проницателно и с въображение,което те кара да се замислиш дълбоко...
Поздрави и много усмивки! :))

Да, стихът изисква дълбок замисъл!
поздрави и на теб!