Росата-сълза ли е на зорите безкрайна,
              старателно измила на свода лицето,
              тръпката -първа ли е стъпка към сърцето,
              готова да разкрие истинската тайна....

            
              С щастието причастие или дар,
              от живота  къс по къс ни се пада,
              ръката на съдбата хвърлила е зар...
              любов за присъда, скръб за награда....
 
            
             Кръговратът -свят мени, пролет в есен,
             и колелото на живота неуморно се върти,
             превръщат се светове и съдби -аз и ти,
             любовта ни е тъга ,а тъгата песен..

                                 
                                    
                                     /"Превръщане"- Н.Георгиева/

Здравей,Наталия!Прекрасна и талантлива,както винаги ни описваш такива природни картини, отражение на чувствата между хората!
Много усмивки и успешна седмица! :)))

Надявам се добре да съм се справила и с този стих:)