Слънцето не се усмихва.
                                   Пада утринна мъгла.
                                   Самотни брези утихват 
                                   и заронват сълза по сълза.


                                  Цветята непрестанно вехнат,
                                  лица опрели сред пръстта,
                                  красотата им изчезва бързо,
                                  зора не гали техните чела.


                                  Лястовици кичат жици 
                                  и свиват се в голям кръг,
                                  те сякаш нижат броеници
                                  за дългия , чакан южен път.


                                  Няма пеперуди да се нареждат
                                  в танц с вихъра над поля ,
                                  и през крила да прецеждат 
                                  бляскави капки роса.


                                  Природата сега е тъжна,
                                  навярно нещо я боли ,
                                  навярно нещо кара я да плаче 
                                  за миналите летни дни . 


                                   /Да бъде есен в стих и песен-Н.Георгиева/
                                                   
                                              




 

Здравей,Наталия!Много вълнуващо написано...Пресъздала си една невероятна картина на есента! :)
Поздрави и усмихнат ден! :)))))

Много любим...Участва в първата ми книга и в сборник за поезия -Алманах..
поздрави и усмивки и за теб:))

поздрави!

Тъжно, но истинско..Есента винаги носи и тъжни емоции:)