С попареното цвете спомена умира,       
          ти пак идеш,в шепи носиш пеперуда,
          пленена от порива, все пак разбирам,
          в търсене на себе си, намерих заблуда...
          Да те прогоня, сянката ти ще скита,
          себе си ще загубя, ще стана друга,
          но дали една пеперуда пак ще прелита
          живот да пие от пролетна теменуга....


              
               /"С попареното цвете, спомена умира"-Н.Георгиева/

Важното е дали в крайна сметка ще намериш себе си ...

НО СЪМ НА ДРУГА ВЪЛНА.
НАТАЛКА, БИ ЛИ НИ ПОМОГНАЛА С ОФОРМЯНЕТО НА ЕДНА ПЕТИЦИЯ?
АКО ИМАШ ВРЕМЕ, РАЗБИРА СЕ?

Поздрави и благодаря че се включи:)

Когато един поет попадне в творческа дупка, най-добре е да се отдаде на по-весели неща, така има възможност да "узрее" за истинският живот. :)

Хареса ми стиха ти въпреки тихите нотки на печал...е все пак, някак си струи и плаха надежда, която прави всичко по-красиво!

Поздрави!