Тих дъждец ромоли,
          с хладнина и наслада,
          а по младите тополи,
          бели  пухчета падат...


          Така е чисто и е леко,
          а в мене миг се моли,
          има ли път или пътека,
          дето към небето води...

         
          И всяка капка-пъпка,
          жал от сърцето ми рони,
          а от всяка тиха стъпка,
          запяват треви и клони..

      
          Дъждеца ведра песен пее,
          и звук попи моята зеница,
          така ми е мило и се гордея,
          че от света съм частица ..

                

                                                       /"Романтично"-Н.Георгиева/
       

Здравей, Наталия, от всяка дума в стихотворението лъха романтика, лиричното ти настроение и любов към Света! Поздрави!

Както винаги,така и сега се доверявам на твоята преценка:)
поздрави и усмихнат ден!

Здравей,Наталия!Тази романтична картина,пресъздадена в твоето стихотворение,мисля че напълно съответства на снимката поставена в началото на постинга! :))
Носи такова успокоение... :))
Поздрави и успешна седмица ти пожелавам! :))

и за теб успешна седмица и много поздрави!

Стихът ти носи ефирно настроение! Сякаш си описала кътче от рая!

Поздрави!