На възрастта на вековете си зная?
          Но колко ли са те ?-
          И днес на мощта ти не иде края,
          а все младееш и растеш.

           
          Възвишаваш снага-великан същински,
          с корона тежка столетията са те дарили
          и мощната гръд исполинска 
          с дълбоки бръчки са набраздили.


          Колко  изгреви и залези посрещнал си 
          На колко птици дом си дал?
          тежки и добри времена известни са ти,
          но всичко непоколебим си преживял.


         Съдбата в  моя край жребий отреди
         да раснеш самичък без връстник другар
         корени да храниш от земята на дедите ни,
         блян за всеки гост -млад и стар.


        Под твоята сянка лозови филези линеят
        и фиданки,провесили вейки ,тъжат,
        успокой ги,приласкай ги,нека се засмеят
        велик цар на горите,ти вечен дъб.

            
        
                              / "Вечният дъб"-Н.Георгиева из Росни капки-2007г./   

Хубав стих! Хареса ми.
Поздрав.

Хареса ми.Листата на дъба са най-красиви есента...От жълтото до тъмно червеното..
Всяка есен имам по един букет ..

поздрави и есенни усмивки:)

Благодаря,че ме посетихте!

Красиви думи за едно величествено дърво! Има наистина нещо особено в дъба, той е приютител на птици и животни, устоява на ветрове и бури, забил е корени дълбоко в земята, от която черпи сили.

Поздрави!