Съдът е  господар на процеса.Ръководно-решаващ субект в гражданския,административния и  наказателния процес.
Съдът ръководи , следи  за хода на производството и слага край на процеса с постановяване на присъда или решение.Ако прокурора е допуснал неточна квалификация на обвинението,ако 
защитата има пропуски в пледоарията си , то съдът няма право на грешки...
Съдбата на процеса е в ръцете на съда..
Съдията обличайки тогата си се обвързва със закона ,със справедливостта и истината..Разкриването на обективната истина е основен принцип , основно начало в правораздавателната система .
Но дали Съдът винаги  е безгрешен ? Това  че, правораздавателния орган няма право на грешки , не означава , че не е възможно  да сгреши.
Съдебната практика показва , че всички участници в процеса съзнателно или несъзнателно заблуждават правосъдието...
Първо обвиняемия .Съдията винаги е бдителен. Той знае, че виновният се стреми да го заблуди с надеждата да избегне справеливо наказание. В други случаи невиният поради различни причини от субективно и обективно естество  се самообвинява в нарушения , които не е извършил.
В наказателния процес съществува презупция -"Невинен до доказаване на противното ". Тази презумпция е и основен принцип в наказателния процес , който  съществува до постановяване да присъдата .Съдът по време на целия процес бди за съблюдавне на принципа за невиност и няма право да прави никакви изводи във вреда или полза на подсъдимия .
На второ място идват свидетелите : някой неточно дават показания , други пък макар и добросъвестно изопачават истината.
До  съдебните грешки води неправилното  събирането и проверката на доказателства в процеса .
Съдът не е длъжен да приеме и даде вяра на всички доказателства в процеса и да ги приобщи към делото .
Всички доказателства обаче трябва да бъдат обсъдени и внимателно преценени ..
И накрая идват експертите /вещите лица/ ,които съвесем добросъвестно могат да допуснат грешки в експертното си заключение и така да доведат съда до заблуждение.
Но според НПК И ГПК експертните заключения не са задължителни за съда .
Всички тези съдебни грешки довеждат до заблуда на съда и до грешни констатации и неправилни изводи , в резултат на което се стига до оправдаване на виновен обвиняем или до осъждане на невинен ...
Без значение от вида на грешката , дали тя е направена от свидетел . от обвиняем или експерт , едно е сигурно , че тя води до съдебна грешка , която  рефлектира върху  съдебния акт , върху целия процес и възпрепятства разкриването на обективната истина ...
В правораздавателната  система на Република България  има механизъм за отстраняване  на съдебни грешки и този механизъм се изразява в триинстанционното производство ..В наказателния и в гражданския процес  съществува тринстанционно производство . Делата подлежат на разглеждане от три инстанции. Първоинстанционен - Районен съд , Второинстанционен -Окръжен /съответно Апелативен съд /и Триинстационен - Върховен касационен и Върховен административен съд . 

         /"" Грешките на Темида"" -Н.Георгиева/

       
                      

 

Много добре написано,Наталия!Дава описание на структурата на съдебната власт у нас на един достъпен за всеки език. :)
С най-добри пожелания за много усмихнати мигове! ;)))

Благодаря за отзива !

"Невинен до доказаване на противното"
Защо напоследък ми се струва, че съм "Виновен до доказаване на противното"? Всички тези камери около нас, биометрични системи, двойни и тройни врати, скенери, системи за подслушване и спътници ми създават впечатлението че някой очаква всеки момент да направя престъпление. Тягостно е.

Означава че, всички трябва да смятат подсъдимия за невинен, докато не му се признае вина от съда с влязла в сила присъда...Т.е само Съдът се произнася по въпроса за вината и оборва презумпцията за невинност.Това е истинско,а не тягосно...

поздрави!:)