Ти природо-моя муза,мелодична

                    накара перото ми да сътворява,

                    звуци,багри редя в стих ритмичен

                    и  на твоята хубост се подчинява..

 

                
                  В плен на красота ти се прекланям

                  обичта ми по цветя и гори се излива,

                  на птиците път към свода отварям,

                  и моя дух с твоя цветен дух се слива....

 

                
                 Но ако музо моя  някой развълнувам

                 и пред залеза потръпне с лик щастлив,       

                 сърце ми в тържество ще празнува,

                 че на стиха ми си дарила спомен жив...

 

                Ако някой въздиша,кога птица гнездо свива

                щом изгрева на свода се засмее,

                то музо не си ме напразно навестила

                     и спомена за в мен в стих ще живее..,


                         ""/Коя е моята муза""-Наталия Георгиева/

 

               .

             

            
                           
 

Отново хубав стих Наталия! Природата е велика и неповторима вдъхновителка! Създадената от нея красота прави живота ни поносим, дава ни сили.

Поздрави!

Радвам се,че стихът ми ти харесва!
поздрави и усмивки!:))

Здравей,Наталия!Музата и вдъхновението - две неща,които при теб се преплитат и се получават тези красиви стихове... :))
Поздрави и много усмивки! :))))