Иде вечер.Вятърът преструва се,че спи

                   а листата от валс са уморени и бледни ,

                   мракът рисува последните им черти  

                   за спомен на гората -премяна последна.

                   Земя , небе,море и планини веч сивеят

                   Къде е красота на вълната прозрачна?                 

                   не перли в роса, а мъгли свода владеят

                   и  в тази груба сила, нежни нишки има,

                   природата поставя ни нелека задача

                   с листопада на живота да се простим.

                   Живот, съдба низ печален без  утеха

                   с едно есенно лист нека сега ви заменя

                   и да предам същноста си лека и крехка ,

                   струва ли?листо от пролетта ще чуе привет

                   а аз съм същата с деня нов,без крила и цвет...



                        /Есенни тръпки-Наталия Георгиева/