Росата-сълза ли е  на зорите безкрайна,

                            старателно  измила на свода лицето,

                            тръпката-стъпка ли е първа към сърцето,

                            готова да разкрие истинската тайна.

                           С щастието-причастие или дар

                           от Живота къс по къс ни  се пада,

                           ръката на съдбата хвърлила е зар,

                           любов за присъда, скръб за награда..

                         Кръговратът -свят мени и пролет в есен,

                         колелото на живота дните върти,

                         и превръща ведно два свята - аз и ти,

                         и любовта ни е тъга, а  тъгата песен....