Почакай миг,така че,

                         загадка да останеш тук и сега,

                         дано само времето не заплаче,

                         че няма път към вечността

                         Почакай миг цяла съм в скреж,

                         а  в кръвта ми река пълзи,
                         макар че пия чаша горчиви сълзи,

                         заплашва ме бурен копнеж..

                         Почакай миг,без движение и път

                         мечтата да срещна с реалността

                         дано само не заплаче духът,

                         че живее в миг на вечността.

 
                                    
                                              /"Почакай миг"-Н.Георгиева/

 

 

Как само отминава времето, като пясък изплъзващ се от пръстите ни и отлитащ на далеч понесен от крилата на вятъра...

Поздрави!