Розата се преоблече в нови черти,                       рокля и парфюм дар от пролетта                       далеч от очи,близо до сърце- аз и ти..                       пазиме свеж цвета на  любовта...                                                             .С един лист дните и нощите украсих                     и на вятъра мечтая да го подаря,нека                     да разкаже над света с мелодия тиха                     как съдбата раздели нашите пътеки...                         Не ща други цветя с красиви имена                         да смесат уханието,което копнея                     и тази глътка опияняваща  светлина,                     която ми подари желание да живея.......                                       А розата окапа вече е само бодли                      Но пак ще ликува от пролетните устни,                      а сърцето ми е кълбо от бодли и боли,                     не ще други очи и сърце да допусне.... 


                                                                       Розата...Наталия Георгиева

Благодаря ти, че го сподели.

с красотата на розата...тя внася хармонията....поздрави!

Браво, г-це Георгиева! Думите Ви наистина са като цъфтящи рози. С красива и бодлива-сладка истина извираща от трепетите на сърцето.