Този ден няма утре да се върне,
                    цветът на  надеждата ще заспи,
                    усмивката лика ти в цвят ще превърне

                 Ще си отида, но недей споменавай,
              как двама живяхме с едно сърце,
              ще си отида, но недей забравяй,

  

                   Усмивката ми по очите ти вехне,

                      Ето пролетта облече младaта вишна,
                      цялата е пак -финес и съвършенство,
                      да не се усети  лист или клонка излишна

                       Розата се преоблече в нови черти,
                      рокля и парфюм дар от пролетта
                      далеч от очи,близо до сърце- аз и ти..