Падат дните с лекота посечени 
           на времето от жестоката ръка,

                                   
                         
                     Кой ли вятър я довя ?-

      
                  
                 Ще си отида, но недей споменавай,

           
    Брезата накитена с пъстър гердан
     и с окапали златни коси,сега мълчи,

           
          Защо с нищо несравним
        твоя лик тъй чудно грее,